Blog

Националната организация на авиационните представители в Белгия (BAR Belgium), която обединява 28 авиокомпании, се изказа остро срещу плановете на белгийското правителство за нови увеличения на националната такса върху полетите. В изявление организацията подчерта, че въздухоплавателният сектор все още се възстановява от последиците на пандемията и поредното поскъпване ще затрудни както компаниите, така и пътниците. През тази година това е второто повишение на данъка, което засилва опасенията сред участниците в сектора.

Според сегашния режим, за полети до 500 километра се дължи такса от 10 евро, докато по-дългите маршрути се облагат с 5 евро от юли 2023 г. Новият план предвижда всички билети да бъдат облагани с 10 евро от 2027 г., а през 2029 г. таксата да нарасне на 11 евро. BAR Belgium заявява, че този ход е насочен единствено към постигане на фискални цели на държавата, без да се предлагат реални екологични или транспортни алтернативи, като бързи влакови връзки към ключови дестинации от летище Брюксел все още липсват.

В организацията алармират и за други сериозни проблеми – дълги опашки на граничните проверки и чести стачки, които според тях карат международните фирми да избират летища като Франкфурт, Лондон или Париж пред Брюксел. От BAR Belgium изразяват позиция, че „повече пари се плащат за по-лоша услуга“, като настояват държавата да включи сектора в консултациите за бъдещи решения. Те подчертават, че предложеното ново увеличение през 2029 г. е „недопустимо“ и напомнят, че държави като Швеция и Германия вече са намалили подобни данъци след като установили вредните им последици.

Според новия доклад на международното списание Living, живот с месечен бюджет от 1000 евро е напълно възможен в някои европейски градове. В анализа са разгледани общо 14 дестинации по света, като пет от тях са разположени в Европа, а България е посочена като най-атрактивната възможност за достъпно преживяване.

За разлика от столицата София, по-малките градове като Пловдив и Варна се препоръчват заради по-достъпните цени на наемите и разходите за живот. Наемът за едностаен апартамент възлиза средно на 380 евро, а двама души могат да покрият месечните си хранителни нужди с около 187 евро. Ресторантските разходи също са ниски – вечеря за двама струва около 15 евро, а градският транспорт впечатлява с ефективност и икономичност.

Освен България, достъпни условия за живот предлагат и градове в Латвия, Литва и Румъния. В латвийските малки градчета наемът на едностаен апартамент е едва 218 евро, докато в литовските градове започва от 435 евро, а в румънски градове като Крайова и Сибиу – около 335 евро. Общата констатация на доклада е, че макар да не обещава луксозен стандарт, бюджет от 1000 евро месечно позволява спокоен и балансиран начин на живот без сериозни лишения.

Белгийската здравна система отново попадна във фокуса на общественото внимание, след като започна наказателно разследване срещу медицинска сестра за предполагаеми измами с фиктивни услуги в размер на милиони евро. Местните медии съобщават, че случаят не е изолиран, като за последната година десетки лекари, фармацевти, зъболекари и сестри са били санкционирани за подобни злоупотреби.

През първите девет месеца на 2024 г. съответните административни инстанции са разгледали общо 44 случая, в 39 от които са наложени глоби и е поискана възвръщаемост на неправомерно усвоени средства. Общите санкции са за над 9 милиона евро, като в някои случаи отделни медицински лица са декларирали фиктивни услуги на стойност стотици хиляди евро. Разследвания текат и във Фламандския, и във Валонския регион на страната.

Белгийският здравен министър Франк Ванденбруке обяви пред парламента, че съществуващите законови механизми не са достатъчни за справяне с подобни корупционни схеми, затова предстои въвеждане на нови мерки за контрол и превенция. Случаят с арестуваната медицинска сестра показва нуждата от засилен и по-ефективен надзор, като общата стойност на откритите досега злоупотреби вече надвишава 20 милиона евро.

Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 2,53 милиарда евро за първите девет месеца на 2025 година, което представлява ръст от 20,9% спрямо същия период на миналата година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Само през септември нетният приток на инвестиции е достигнал 473 милиона евро. Делът на инвестициите спрямо прогнозния БВП на страната също се увеличава до 2,3% в сравнение с 2% година по-рано.

Сред водещите инвеститори в България за разглеждания период е Нидерландия, следвана от Италия и Гърция. В същото време е отчетен нетен изход на инвестиции към Съединените щати и Люксембург. Данните остават временни и могат да бъдат коригирани с последващи ревизии, уточняват от Централната банка.

По отношение на отделните пера, капиталовите вложения в недвижими имоти остават отрицателни, като спадат до минус 15,9 милиона евро през 2025 спрямо минус 7,1 милиона за 2024 г. За сметка на това, влизащият дялов капитал и реинвестираната печалба бележат сериозно увеличение. Финансовите потоци по заемни инструменти показват нетно изтегляне на капитали. Инвестициите на български компании в чужбина също намаляват, достигайки 402,4 милиона евро при 786,1 милиона година по-рано.

Германският износ се увеличи с 0,1% през октомври на месечна база, достигайки 131,3 млрд. евро, според данни на Федералната статистическа служба. Основна роля за растежа изигра повишената търговия с Европейския съюз, докато износът към САЩ спадна със 7,8% до 11,3 млрд. евро, а към Китай – с 5,8% до 6,3 млрд. евро.

Износът към страните от ЕС през октомври отчете ръст от 2,7%, достигайки 76,3 млрд. евро, докато за държавите извън съюза увеличението бе 3,1% до 23,3 млрд. евро. Същевременно вносът в страната намаля с 1,2% до 114,5 млрд. евро, което доведе до търговски излишък от 16,9 млрд. евро. За сравнение, през октомври миналата година излишъкът беше 14,6 млрд. евро.

На годишна база германският износ нарасна с 4,2%. Износителите в страната посочват, че повишаването на митата в САЩ, силната конкуренция от Китай и поскъпването на еврото оказват неблагоприятно влияние върху външната търговия.

Германия е произвела приблизително 1,07 милиона тона шоколадови изделия през 2024 г., според данни на Федералната статистическа служба (Destatis). Общата стойност на тази продукция възлиза на 6,75 милиарда евро, а изчисленията сочат, че това прави средно по 12,8 килограма шоколад на човек годишно.

Въпреки внушителното количество, произведеното през 2024 г. количество е с 5,8% по-малко в сравнение с предходната година. Властите подчертават, че шоколадът запазва значението си в сладкарската индустрия на страната, особено в празничните и ваканционни периоди. Все пак, краткосрочното намаление не пречи на стабилния растеж на сектора в дългосрочен план.

Статистиката показва, че Германия е увеличила шоколадовото си производство с 6,2% от 2019 г. насам. Значителна част от продукцията се изнася – през 2024 г. са експортирани 981 400 тона, като водещи пазари са Франция, Полша и Обединеното кралство. Вносът през 2024 г. леко намалява, но за последното десетилетие се наблюдава общ ръст от над 22%, като основни доставчици са Белгия, Холандия и Полша.

Броят на българските домакинства с достъп до интернет бележи значителен ръст през 2025 г., сочат данните на Националния статистически институт. Вече 92,8% от домакинствата имат интернет връзка в дома си, като в градските райони този дял достига 94,9%, а в селските – 86,2%. Експертите отдават този напредък на подобрената интернет инфраструктура в последните години.

Въпреки общия ръст, регионалните различия остават осезаеми. Най-високо покритие е отчетено в Югозападния регион – 95,9%, докато в Северозападния домакинствата със свързаност са 87,3%. Показателите в Североизточния и Южен централен район също са високи – съответно 92,7% и 92,3%.

Индивидуалната интернет употреба сред населението също расте – 86,5% от хората между 16 и 74 години използват интернет ежедневно или поне веднъж седмично. Почти всички ученици и младежи на възраст 16-24 години ползват интернет, а при лицата с висше образование делът е 96,6%. Около 51% от потребителите пазаруват онлайн, 35,9% контактуват с държавни институции в мрежата, а 22,5% използват производствени изкуствен интелект. Според статистиката, най-често се използват смартфони (85,5%), следвани от лаптопите (34,5%) за достъп до интернет.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ), през третото тримесечие на 2025 година в България са били заети общо 3 726 500 души. Общият брой отработени часове достига 1 467,5 милиона, докато брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает в реално изражение се увеличава с 0,7% на годишна база. Средно на един зает се падат 16 814,6 лева (около 8 650 евро) БВП, а продукцията на час е изчислена на 42,7 лева (близо 22 евро).

Данните показват, че брутната добавена стойност на зает също е нараснала с 1,6%, а спрямо часовете на заетост повишението е с 1,7%. По отношение на секторната производителност индустрията остава водеща – там на зает се падат 16 629,7 лева (около 8 550 евро), а на отработен час – 40,1 лева (прибл. 20,5 евро). Най-голям дял наетите в страната продължават да работят в сферата на услугите, където средно на зает се произвеждат 14 864,1 лева (7 640 евро), а на час – 37,9 лева (19,5 евро). Селското стопанство обаче регистрира най-ниска ефективност – тук на един зает се падат 4 959,8 лева (2 550 евро), а на работен час – само 13,6 лева (7 евро).

Обобщените резултати сочат, че структурата на заетостта в България продължава да се променя в полза на услугите, докато индустрията и особено земеделието губят относителен дял. Наблюдава се лек ръст на общата производителност на труда, като индустриалният сектор затвърждава лидерството си, а селското стопанство остава с най-ниска икономическа ефективност.

В Германия проблемите с намирането на подходящо жилище се задълбочават с всяка година, като през 2025 и 2026 г. се очаква броят на новопостроените жилища да бъде значително по-нисък от необходимото. Тази ситуация се отразява най-силно на младите семейства, които все по-трудно намират просторни и достъпни апартаменти, принуждавайки ги да живеят на по-малки пространства.

В същото време в големите градове често по-обширните жилища са заети от възрастни хора, които остават сами или само с партньора си след като децата им напуснат дома. Въпреки очакванията те да се преместят в по-малки и по-лесни за поддръжка жилища, липсата на достъпни и подходящи алтернативи спира този процес. Така големи апартаменти остават заети от по-възрастни, а младите семейства са принудени да чакат по-добри възможности.

Експерти в областта на жилищния пазар изтъкват различни идеи за справяне с проблема като допълнителни данъци за жилища с неизползвана площ и финансови стимули за възрастните да се местят в по-малки домове. Част от градовете вече въведоха програми за размяна на жилища, преобразуване на тавани и изоставени индустриални сгради в апартаменти с цел да се увеличи броят на наличните жилища. Въпреки тези стъпки, кризата остава изострена, а достъпът до подходящи жилища за млади хора и семейства е по-несигурен от всякога.